Чуждият е чужд само в далечината:

Интерактивен модел за групова работа с темата за етническата принадлежност, стигматизацията и толерантността

Автори: Антоанета Матеева и Златко Теохаров

Настоящото проучване се основава на опита на авторите при организирането на шест обучителни събития с помагащи професионалисти и доброволци от ромски и български произход. Обученията са реализирани главно по инициатива на Асоциация „Ная”, гр. Търговище за работа с жени от ромската общност, жертви на домашно насилие. Те се състояха от двудневни семинари, чиято цел беше да се изследват специфичните начини, по които представителите на двата етноса конструират груповата си идентичност в твърда опозиция спрямо „опасния друг”.
Разбирането за „опасния друг” е въведено от авторите, за да подчертае една специфична представа за другия като представител на голямо различие от собствената култура на участниците и който бива възприет от тях като странен, необичаен и дори опасен.

Отправна точка в изработването на дизайна на обучението и неговото апробиране дадоха три области на научно знание – психоанализата (Д. Уиникът за преходното пространство и ролята на играта в разбирането и ученето, В. Волкан за формирането на идентичността на голямата група), психодрамата и методологичните принципи, предложени от П. Ф. Келерман за анализиране на белите петна в перспективата към другия и социологическото познание на Б. Линк и Дж. Фелан за основните елементи в процеса на стигматизация и дискриминация. Беше разработен интерактивен модел за групова работа, който беше подложен на проучване по метода на изследването чрез действие (action research). Моделът включва в себе си комбинация от ролеви игри, индивидуална и групова рефлексия върху собствения опит, дискусии и филми, социална реклама, рисувателни методи за изследване на преживявания и отношения.

Намерението на модела е да предложи на участниците пространство за изучаване на специфичните образи и идеи, чрез които двата етноса изграждат представата за себе си в отношение с другата общност. Процесът на рефлексия включва и динамиките, чрез които поддържаната значителна вътрешна дистанция от опасния етнически друг се отиграва във физическата и емоционалната среда на самия семинар.

Основните цели на интерактивния модел са:
– да се намали вътрешната дистанция, която се поддържа от културово развитите стереотипи и липсата на директен позитивен опит с другата група;
– да се разшири представата за другия и за смисъла на взаимоотношенията между двете групи;
– да се запазят съществуващите различия между двата етноса, но те да не се преживяват по толкова фрустриращ начин.

Пространството на семинара беше използвано по няколко различни начина:
– като реално пространство за среща между двете етнически групи, които споделяха еднакви задачи и действаха равнопоставено в ролята си на участници;
– като преходно пространство, в което членовете на групата можеха да разиграят алтернативен, по-богат и противоречив образ за себе си и другия;
– като огледално пространство, в което някои социално неприемливи чувства и идеи могат да бъдат споделени и осмислени, което да позволи постигане на нов смисъл от срещата с различния друг.

Изводите, направени в резултат от прилагането на този модел показват, че за да се провокира промяна в ограниченото възприемане на много различния друг, с което умовете ни по навик оперират, е необходимо да се създаде специфично физическо и емоционално пространство, в което да се възпроизведе алтернатива на обичайната иерархична властова среща с другия.

Изработена беше също и критична позиция към съществуващи идеи и практики за социална интеграция на малцинствата. Тук тя се интерпретира като двустранен процес на изграждане на споделено пространство, в което ригидното възприемане на огромните различия между групите се преосмисля, разкриват се редица общи качества и характеристики и се постига по-добро разбиране за логиката в поведението на другата група.