Ситуация 1

Осемте групови ситуации, представени в книгата, са типични за трудните моменти, които преживява един групов терапевт. Следва кратък откъс от Глава III, която разглежда първата от тези ситуации.

Ситуация 1

Това е първата среща на новосформирана група. Шестимата участници се представят кратко с имената си, без никаква друга информация. Един от тях започва да говори за терапия и споменава името на Карл Роджърс. Тогава друг показва откъсната от вестник реклама за уъркшоп на Роналд Лейнг, който ще се проведе в града след около седмица и оставя другите да я разгледат.

Задачи и проблеми пред терапевта

Най-важната задача на терапевта в тази ситуация е да помогне на групата да започне да работи, като се движи приблизително в желаната от него посока. Това може да включва много неща: слушане, задаване на модел, изследване на защити, демонстриране на групови процеси в действие.

Нека първо разгледаме слушането, защото терапевтът прави тъкмо това. Нашето заключение е, че той се е оттеглил на заден план, изчаквайки да види какво се случва. В какво се вслушва той? На повърхността членовете на групата се представят, след което сменят курса и започват да говорят за други терапевти и други групи. Това едва ли е случайно. Именно от груповоаналитична гледна точка очевидната тема на разговор, каквато и да е тя, винаги е несъзнаван отзвук на безпокойство, което някои или всички участници преживяват в групата. Така че става дума за активно слушане, при което се търсят психологически паралели между съдържанието на разговора и процеса в групата.

В този случай не е трудно да се намери паралел. Всички говорят за терапия и терапевти, обменяйки информация за новата авантюра, в която са се впуснали. Какви паралели има това с настоящата ситуация? Може би те са в подтекста на въпросите, които поставят членовете на групата? Въпросите: „Какви видове терапия има? Какви терапевти има?“, се превеждат като: „Какъв вид терапия и терапевт имаме ние? Ако знаем повече за тези неща, ще можем ли по-добре да се справяме с това, което се случва тук?”.

Следователно една от темите е несигурността относно това, което предстои. Вероятно това се споделя от всички членове на групата. Каквато и подготовка да са имали, действителното бъдеще на групата все още е загадка за всеки, включително и за терапевта.

Освен това терапевтът наблюдава поведението на отделните участници. Двама поемат инициативата и предлагат себе си като водачи или източници на познание. Какви предположения можем да направим, за да разберем какво означава това за тези двама души, които, както и всички останали, за пръв път се изправят пред група от непознати? Желание да покажат на другите своите знания, отзивчивост или ентусиазъм? Желание да впечатлят терапевта със същото? Желание да заместят терапевта? Тревожност, че групата може да се разпадне в мълчанието? Възможни са такива и други интерпретации, но терапевтът би прибързал, ако рискува да отсъди без допълнителни доказателства. Той наблюдава и поведението на другите участници – дали реагират с интерес, или остават затворени в себе си. Това не се споменава, но ние можем да предположим, че реакциите се разполагат в този континуум.

Терапевтът наблюдава поведението на отделните участници, но на този етап почти не използва тази информация, отчасти защото тя е все още непълна, но и защото – а това е много по-важно – задачата, която стои пред него в този момент, няма да бъде улеснена чрез изследване на чувствата или мотивите на отделните членове на групата.

Както вече отбелязахме, най-важната му задача сега е да помогне на групата да поеме по своя път. Това е нейният първи полет и на този етап изброените по-долу близки цели определят всичко, което терапевтът обмисля да каже или направи. С други думи, терапевтът трябва сам да се попита: дали това, което смятам да кажа (или току-що казах), може да помогне за намаляване на тревожността в групата?