Психоанализа на коронавируса: какво се случва с душата ни при смъртна заплаха 

Предлагаме превод на статията „Psychoanalyzing the Coronavirus: This Is What Happens to Our Mind Under a Mortal Threat“ на израелската психоаналитичка Мерав Рот. Тук тя описва от клайнианска перспектива психичните позиции, между които принципно се движат хората, какви реакции на пандемията могат да се наблюдават или да бъдат мислени. Тя вижда в корона-кризата  въплъщение на феномена на „das Unheimliche” (виж бележката в края на текста) и насочва своя поглед към значението на миналото.

В понеделник приключи моята двуседмична карантина вкъщи след завръщането ми от Берлин, където проведох кратък семинар в Психоаналитичния Институт. Като потомък на поколението, преживяло Холокоста, в ума ми идват асоциации с черен хумор – оказва се, че моето пътуване до Германия би могло да доведе до затварянето ми в „гето”. Това не е шега. А по-скоро фантазия за преследване, която изплува от дълбините на несъзнаваното и поражда поток от мисли за това, каква ще е съдбата на човешката душа, ако се намира под смъртна заплаха.
Кризата с коронавируса се преживява като радикално състояние на опасност, не само защото представлява смъртна заплаха, а до голяма степен и защото заплахата не е дефинирана по отношение на нейния обхват, продължителност, методи на атака и средства за отбрана. За нас това е най-застрашителната комбинация – външна опасност, чиято форма не е ясно очертана и която създава пространство за вътрешни сценарии. Нашите вътрешни демони винаги ще бъдат по-големи и по-ужасяващи от външната опасност. В нас те нямат твърди граници и смислова логика или език, които да ни предложат устои.
Пред лика на тази заплаха са възможни два начина на реакция. Единият отхвърля реалността, вторият я приема и „работи с нея”. През живота си ние всички се колебаем между тях.
В по-примитивната позиция, която аз обозначавам като „позиция на отказ от реалността” (а психоаналитичката Мелани Клайн нарече „параноидно-шизоидната позиция”) умът реагира с отричане и чувство за всемогъщество, от една страна, и паника, преувеличаване  и безсилие, от друга страна.
Всемогъщата реакция ще се опита да избегне болките и страховете като интензивно поставя прекомерни изисквания пред нашите способности. Често това върви ръка за ръка с презрение, предпазливост, гняв, отричане на важността на насоките и на значимостта на актуалния момент, както и с отказа да се спазват указания и мерки. Ще се появят фигури, които ще бъдат обявени за „идеали” и  „спасители”, но дори и те ще са оцветени в радикалното разцепване, което характеризира тази емоционална отбрана като средство за превръщане на света в подреден и логичен.  Друг вид  „отказ от реалността” активира един инфантилен терор на паниката и безпомощността, сякаш казваш на вътрешната си майка: „Чуй колко много плача! Това означава, че ти незабавно трябва да ме спасиш от нещастието!”
Втората позиция  (която Клайн нарече „депресивната позиция”) е това, която аз назовавам „приемане на реалността”. От тази позиция  разпознаваме опасностите на реалността и нашата ранимост по отношение на тях, но имаме устои благодарение на вътрешната инстанция, която може да се справи с с тях. Тази позиция е по-развита в своята готовност, открито и скромно да признава различните аспекти на реалността и да поема отговорност. Това трезво възприемане на нещата е съпроводено от страх и болка, но и от познанието, че това е момент, в който можеш да се събереш в спокойното око на бурята, а не да загубиш ума и дума във вихъра, който тя създава. Това е позиция, която всеотдайно приема, че ние можем само да се опитаме да дадем най-доброто от себе си,  и намира утеха в представата, че този стремеж винаги ще открие пътища за изразяване.
Кризата с коронавируса е въплъщение на феномена, който Фройд нарече „das Unheimliche”. В това състояние човек бива изтръгнат от чувството си, че е у дома, че е господар на своята съдба. Фройд дава впечатляващия пример за един момент през нощта във влака, когато той вижда непознат възрастен мъж, който погрешка влиза в неговото купе, и в същото време осъзнава, че вижда своето собствено отражение в огледалото на малката баня, чиято врата се е отворила от един тласък от движението на влака. Той описва чуждостта на старото лице  в огледалото като „unheimlich” момент – в който бръчките на старостта, които предвещават предстоящата смърт, разплитат нишките на илюзията, от които е изтъкано чувството за безсмъртието на Аз-а. Коронавирусът сигурно е голям тласък за нашия влаков вагон. Това, което е познато и безопасно, е станало непознато и застрашително. Физическата стабилност е сериозно поставена под въпрос. Събирането с близките за нас хора се дефинира като опасно. Животът, който си мислехме, че познаваме и разбираме, ни обърна гръб и вече нищо не може да бъде разглеждано като саморазбираемо.
Но „das Unheimliche” е също така шанс. Нашите твърди позиции, нашето илюзорно познание, тайните договорки, които сме сключвали с живота – всички те се рушат и затова се разкриват за ново разглеждане.
Психоаналитикът Доналд Уиникът отбелязва, че страхът от бъдещето винаги е скициран в цветовете на миналото. Ние се страхуваме от това, което вече се е случвало. Нищо чудно, че думата „History“ се състои от думите  „His-Story. Това може да е притеснително от една перспектива на половете, но все пак е сполучлив пример за начина, по който се отнасяме към миналото. Тъй като историята е сбирка от истории,  нашите променливи реакции също са оформени от тези истории. Днес много от нас се лутат между чувства на надежда и отчаяние, на упование и страх.  Ние изживяваме тези лутания, защото двете страни са в еднаква степен валидни и невалидни, тъй като не знаем, какво ще донесе Утре.
Тъй като това е нетърпимо, ние прелистваме възможностите в нашия вътрешен фотоалбум и залепваме ясни картини от миналото на стената на бъдещето, което все още е обгърнато в мъгла. В търсене на преценка за настоящата реалност всеки от нас си спомня за минали световни катастрофи. Травматичните спомени се събуждат отново и заливат душата със силен страх. Изплуват обаче и положителни спомени, които ни се предоставят на разположение: фигури, които са ни учили на способността за оказване на съпротива, тежки времена, които са достигнали своя апогей в ново начало. Психологически ценности като великодушие, въздържание, способност за справяне със стрес, благодарност за това, което имаш, и способност да помагаш на другите – всичко това днес е от голяма полза.
Полезно е да помним, че природата (а в това число и човешката природа) винаги се колебае между силите на разрушението и на изграждането и че пред  разрушението (а дори при перспективата за смърт – единственото обещание, което ни е дадено при раждането) винаги изпитваме страхопочитание, докато благодарение на изтласкването не се завърне благословената рутина. Така е било винаги и винаги  ще бъде така.
Може да е от голяма помощ да бъдеш активен  с оглед на реалността. Хора, които намират роля за себе си и някакъв вид отговорност, която могат да поемат в тази ситуация, или които превръщат своята мъка и страх в създаването на нещо ново, ще установят, че това стои в значим противовес на липсата на контрол, която усещаме в момента. Очевидно е, че и писането на тези редове има същата цел.
И накрая, важно е да помним, че в който й да е момент (дори и в най-трудния) от живота на един човек се случва много по-малко, отколкото в медиите (клюкарски , новинарски, социални), а също така и по-малко, отколкото в нашите вътрешни медии (дълбоки страхове, травматични спомени, въображаеми апокалиптични предсказания за края на света). Във всеки един момент изниква въпросът, от какви позиции и с какъв дух искаме да посрещнем реалността. В този смисъл винаги имаме на разположение разнообразни избори и определена степен на контрол, дори когато сме изправени пред най-чуждата и най-заплашителната реалност.

Д-р Мерав Рот е психоаналитичка, Директор на Програма „Психотерапия” в Университета в Тел Авив, автор на книги и публикации в областта на психоанализата и литературата ( „Reading the Reader”, „A psychoanalytic Perspective on Reading Literature”и др.

Преводът на немската дума „das Unheimliche” представлява непреодолима трудност, особено в употребата й от Фройд (той подробно пише за това в едноименното си есе от 1919 г.).  Преводът  „ужасяващото”, „зловещото”,„всяващото ужас” и т.н. е невъзможно да предаде смисъла на Unheimliche  като обратното на дома (Heim), т.е като нещо не-родно, непознато,чуждо, странно. На български език се срещат различни предложения (някои от които странни), като напр. „обезпокоително-странно”,  „тревожно чуждо“, „обезродено странно“, „тревожно странно“, „ужасяващо-странно“, „обезродняващо страшно“, „неуютно и страшновато”, „безродно”, „безприютно”. Донякъде на шега, донякъде сериозно  е предлаган и вариантът  „изродното” (като из-родно). Задачата да се намери подходящ превод се усложнява още повече поради смисловата връзка  на думата Heim (дом) и  heimlich (таен, тайнствен, скрит, прикрит), която също се тематизира в текста. /бел.прев./

Posted on: април 14, 2020vnedialkova